“Ода” за свинята

Настъпих аз едно лайно в парка,
прибирайки се късно през нощта.
Незнам представяте ли си вонята,
която в миг ме завладя.

Отпред, в уличката малка,
паркира “тежичка” кола.
Заклещена на задната седалка
се мъдреше една свиня.

”-Къде си тръгнал?!” - каза ми свинята,
...обвит с воня за през нощта!”,
Я виж, говорела свинята! - помислих си,
и щях да продължа, но чух “грухтене”
нейде зад гърба си.
Преследваше ме неотлъчно
тлъстата свиня.
“- Поспри се да не стане страшно.!...”
и в този миг на мен ми прекипя.


Обърнах се аз рязко,
изгледах грозно тлъстия субект,
и забелязах в свинската му ръкохватка,
държеше никeлиран пистолет.
“-Какво те мъчи мазна свиньо?
Защо грухтиш ми зад гърба?
Нима не виждаш ти, че се прибирам
в нощта, с лайна по моите крака.
Какво си мислиш ходеща пържоло?
Като си имаш пистолет,
ти можеш тъй да ми говориш ?
Е .. “ДА” но май, че “НЕ” "

Погледна стреснато свинята
“– Е, извинявай ти..братчед!
Незнаех, че и ти си от махлата ..
и, че от наш’та кочина си взет!”

...Потегли лекичко автомобила, подаде газ
а после изфуча,
останах в тъмното очуден,
помислих си.."С кого ме припозна?!!”

Как стана тъй, че толкова години
опазих се от свинските неща, а в тази нощ
като в роман неписан,
една свиня
в себеподобна ме позна.

Помислих си и стана ми студено.
Въпросът с отговор в мен се припозна.
Той отговорът бил е тук под мене.
Настъпил бях аз свинските лайна.

И тъй читателю чудесни, в таз’ история
с герой “свиня” поуката е... :
Пуснеш ли свинете върху тебе
Ще тънеш вечно в ЛАЙНА...!!!!


Нойо Ноев
Всяка прилика с действителни лица и събития
Е напълно случайна!!!