ФОБИЯ

Тя се беше побъркала от ужас. Беше отворила очи и го бе хванала да я гледа втренчено, напълно неподвижен, надвесен над леглото и. Тялото му беше почти над лицето и. Кой знае от колко време беше я гледал така неподвижен докато е спяла? Изпищя ужасена и избяга в кухнята. Наплиска си лицето с вода от чешмата и застина в миг на едно място. Кръвта пулсираше в главата и. Чуваше всеки удар на сърцето си. Очакваше да го види пред вратата все така безмълвен и зловещ. Беше се подготвила за най - лошото. Знаеше, че това рано или късно ще се случи. Знаеше, но все отлагаше раздялата. Беше опитала най-различни начини да го разкара. Но безрезултатно. Той предугаждаше действията и, майсторски избягваше контакта с нея. Тази сутрин случката с него, надвесен над леглото и, преля чашата. Реши да сложи край. Бяха и омръзнали безсънните нощи при съседката. Тъпите и извинения вече не минаваха (последния път беше и казала, че приятелят и е наркоман и я тормози за пари посред нощ) Не можеше да продължава така повече. Живота и беше пълна каша. Постоянния страх я сковаваше. Пречеше и да диша. Задушаваше я! Със свито сърце се прибираше у дома. Всеки път с надеждата, че той няма да е вече там. Че ще си е отишъл завинаги. Защо тя? Защо нея тормозеше? Защото го беше нахранила веднъж? Защото се беше влюбил в нея?! Та той не беше способен да изпитва никакви чувства. Край! Не искаше да мисли повече. Вече беше взела решение.Трябваше и само една......
Дъската в ръката и убиваше. Ръката и беше премаляла да я държи така високо изправена. Дано да умреше от първият удар. Идеята и беше да му размаже главата още с първият удар. Ако трябваше да удари отново, не би издържала на звука от разплискването на течност. Чакаше го вече 30 минути да се появи. Ето, видя го да се приближава иззад ъгъла. Още не я беше видял. Търсеше я. Изобщо не очакваше това което се случи. Тя стовари тежката дъска върху му с цялата сила на 54 килограмовото си тяло. Звукът на разплискана течност заглуши с вика си.......
Паякът се беше разлял по цялата дъска. Крачетата му бяха пръснати по земята.
Тя изхвърли дъската с останките му с досада. Най-после можеше да поспи. Това щеше да бъде първата и спокойна нощ от последните 6 месеца.
Горката не знаеше, че в килера едно цяло новото поколение плетеше поредната си мрежа. Нищо не беше приключило.


Нойо Ноев

Без майка

Той обичаше майка си. Та кое дете не обича майка си моля ви се! Не знам за другите деца, но той беше много привързан към нея. Мразеше когато трябваше да се отдели от нея, мразеше и мястото където си прекарваше през деня с многото други малчугани на неговата възраст. Непрекъснато го настъпваха, удряха, блъскаха, дори вчера един гадняр го ухапа. Сякаш беше някакво говедо! Това го подтискаше! Броеше минутите, когато щеше да се прибере при нея и щеше да се сгуши в топлата и прегръдка. Щеше да и разказва до припадък какво е преживял през деня, а тя разбиращо щеше да кима с глава и постепенно, гушвайки се един в друг щяха да се пренесат в царството на съня, където всичко беше идеално. Където тя обръщаше внимание само на него. Където не трябваше да ходи при останалите малки гадняри, дето все го биеха и настъпваха, и се държаха толкова грубо, че му се щеше да реве от мъка, но не го правеше, защото го беше срам. Където винаги беше слънчево. Където храната беше прясна и не миришеше на гадно. Където.......Когато се събуди, нея вече я нямаше. Мястото беше изстинало и той потрепери. Искаше му се да ревне и зарева с цяло гърло. Понякога, когато правеше така, тя идваше и го успокояваше. Но сега не дойде никой. Тъкмо бяха дошли да го заведат при другите малки гаднярчета когато ....О Ужас! Видя я! Сърцето му се сви в ужасна конвулсия. Веднага разбра какво не беше в ред. Тя не се усмихваше. Не се зарадва когато го видя. Дори не помръдна. Погледа и беше някак разсеяно втренчен нейде далече зад него. Коремът и беше някак странно сплескан. Като че беше изпразнен и в него нямаше нищо. Лицето и! Боже ....лицето и беше като каменно! Истината го удари като гръм! Нямаше никога вече да се гушка в нея, никога да си споделят преживяното през деня. Никога нямаше да има повече майка. Сърцето му се строши на хиляди парченца и той зарева така, както никога не беше плакал. Ревът му отекна в празното помещение и една ръка се пресегна, измъкна го оттам и го захвърли при другите малки гадняри, където ревът му заглъхна примесен с хиляди други ревове на малки прасенца които баха току що отделени от майките си. Все пак той беше роден прасе и като такова, нямаше съмнение, че го очакваше съдбата на майка му. Но до Коледа имаше мноооого време и много студени безсънни нощи – без майка!

Нойо Ноев.

Нощна идилия
( на сина ми Алек)

Свети в тъмното на климатика циферблата,
Тихо вън дъждец вали,
Аз съм си подпрял до Алека главата,
А под юргана някой тихичко пърди.

И ще дойде Сънчо в миг, при нас и тримата,
Ще ни гушне и ще ни приспи,
И ще захъркаме кат’ мечките през зимата,
А под юргана все там някой тихо ще пърди. :)

Един Идиот /гласоподавател/

Един Идиот седеше на паважа,
един Идиот стотинки си брои,
един идиот ръката си поряза,
опитвайки от счупено шише,
ракията да си изпий.

Защо идиотът беше сам навънка,
защо в студа стотинки си брои,
и кой идиот остави го дрънка
идиотщини, ракия докат' пий?!

Къде са другите идиоти,
защо ги няма вън, къде ли са сега?!
доказва ли това, че и "идиотa
сам идиот е",
нищо, че не е набутан във тълпа?!

Идиот да си това е лесно,
Особено ако в компания си ти
Циник ако си - т'ва е друго нещо,
За него трябва да си осъзнат. Да те боли!

Циник или идиот? Каква дилема?
И кой постави я в живота ни така?!
Идиот ли си, това брои се като хрема,
Циник, ако си, тва е чиста веселба.

Защо в държава от идиоти, един е вън
А други са си у дома,
и кой избра циниците изобщо,
да ръководят Вас идиотите сега?!

Въпросът тук е риторичен?
Да си идиот това си е шега
Избираш който си поискаш
Избраникът те чука после четири лета

За туй избрах циник да бъда,
Не просто някакъв идиот
Дори такъв уви - отново няма да ме бъде,
Идиоти много - аз пък само със един живот!



Един осъзнат циник
/Посветено е на смисъла от гласуването/

Аз и мухата

Седяхме двама със мухата на закуска,
Закуската за жалост бе една,
Аз своята си част успях да схрускам,
Мухата своята пък не успя!

Внезапен повей на ръка към нея,
Насочена да я срази,
Накара таз’ муха да литне от повея,
Чинията ми пък в земята се разби!

В желанието си да завърши таз’ закуска,
Мухата взе решение таквоз,
Щом нейната си част пак не успя да схруска,
Реши в кенефа моята да грабне тя от раз.

Кенефът бе ужасно пуст и лъснат,
Та аз не бях успял да пусна вътре мойта част,
Затуй решението там, да свърши таз’ закуска,
Мухата грешно беше взела в този час.

Затворих аз вратата мръсна в миг след нея,
Мухата пробва да излезе – не успя!
Кенефа в гробница превърна се за нея,
Щом мухозол, през мръсната ключалка
пръснах - тя умря!

Ако не искаш ти, читателю чудесни,
От таз’ история с муха да се поучиш,запомни:
започнеш ли да хапваш от една трапеза
не я заменяй с друга –може да ти загорчи!

Нойо Ноев

В ТРАМВАЯ - ТЪПА, РУСА

Ах, колко тъпа си!
Ти мислеше, че влюбен съм във теб?
Аз само пуснах ти ръка във края на трамвая!
Ти мислеше, че после бях смутен?
Аз просто търсих начин бързо да те подиграя!

Ти искаше да бъда аз вежлив?
Но аз не исках, много бързо се обърна.
И в погледа ти крив открих,
че виждам себе си и ватмана,
седящ отпред със шал загърнат.

А тялото ти за беда,
отзад ужасно ми хареса,
затуй пощипнах те така ,
затуй поисках да ти видя “фейса”.

Не знаех клетий аз сега,
че щом лицето си към мен извърнеш,
магията ще падне мъртва във калта,
и ще поискам пак със гръб да се обърнеш.

Ти мислеше, че влюбен съм във теб?
Ах колко тъпа си, така не става!
Отзад щом тялото ти - О, вертеп!
не пасва с “фейса” ти на кривогледа крава.

Дори да беше супер гърла ти!
С тяло нежно и очи прекрасни
Аз пак не бих се влюбил в теб уви,
а само бих се пробвал да те “прасна”!

Ах колко тъпа си, защо ме зашлеви?
Нима защото се извърнах със погнуса!
Не се коси, ти жива си нали?
На мен душата ми от теб е мъртво – пуста!




Нойо Ноев

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна !!!!

Омраза

Той я дебнеше в тъмното с огромен чук в ръка. Мразеше я от доста години, но досега не беше му хрумвало да използва чук. Искаше да я изтрие от лицето на земята. Мразеше я заедно с целия и род, гадните и деца го побъркваха, нощно време, когато се опитваше да поспи след тежък ден в службата. Първоначално искаше да я заколи, но щяха да го разберат веднага, щеше да остави прекалено много следи. А и ножът не вършеше особена работа в нейният случай. Децата бяха след нея. Тях щеше да ги отрови. Беше им приготвил невероятни вкусотии поръсени с огромна доза отрова. Чакаше ги тази вечер като се прибере от работа да се пръкнат пред вратата му.
Представяше си малките им физиономийки разкривени в последен гърч от отровата, която ще циркулира в телцата им. Потри доволно ръце. Прехвърли чука в лявата си ръка. С нея боравеше най-добре. Погледът му следеше нервните и движения. Тя сякаш предусещаше краят. Само не знеше точно от къде ще и дойде. Той замахна силно назад с чука, изкачaйки иззад ьгьла. Наддаде кански вик и стовари чука с цялата си тежест върху и. Чу се едно мазно изхрупване съпроводено с разплискване на течност.......
Хлебарката лежеше на пода някак странно и гротескно уголемена.
Най- накрая беше напълно удовлетворен. Избърса чука от бялата лепкава мъзга с един вестник и зачака малките хлебарки да излязат от килера.. Беше подредил малки отровни хапчици още от сутринта. Вечерта трябваше да бъде обещаваща.


Нойо Ноев

“Ода” за свинята

Настъпих аз едно лайно в парка,
прибирайки се късно през нощта.
Незнам представяте ли си вонята,
която в миг ме завладя.

Отпред, в уличката малка,
паркира “тежичка” кола.
Заклещена на задната седалка
се мъдреше една свиня.

”-Къде си тръгнал?!” - каза ми свинята,
...обвит с воня за през нощта!”,
Я виж, говорела свинята! - помислих си,
и щях да продължа, но чух “грухтене”
нейде зад гърба си.
Преследваше ме неотлъчно
тлъстата свиня.
“- Поспри се да не стане страшно.!...”
и в този миг на мен ми прекипя.


Обърнах се аз рязко,
изгледах грозно тлъстия субект,
и забелязах в свинската му ръкохватка,
държеше никeлиран пистолет.
“-Какво те мъчи мазна свиньо?
Защо грухтиш ми зад гърба?
Нима не виждаш ти, че се прибирам
в нощта, с лайна по моите крака.
Какво си мислиш ходеща пържоло?
Като си имаш пистолет,
ти можеш тъй да ми говориш ?
Е .. “ДА” но май, че “НЕ” "

Погледна стреснато свинята
“– Е, извинявай ти..братчед!
Незнаех, че и ти си от махлата ..
и, че от наш’та кочина си взет!”

...Потегли лекичко автомобила, подаде газ
а после изфуча,
останах в тъмното очуден,
помислих си.."С кого ме припозна?!!”

Как стана тъй, че толкова години
опазих се от свинските неща, а в тази нощ
като в роман неписан,
една свиня
в себеподобна ме позна.

Помислих си и стана ми студено.
Въпросът с отговор в мен се припозна.
Той отговорът бил е тук под мене.
Настъпил бях аз свинските лайна.

И тъй читателю чудесни, в таз’ история
с герой “свиня” поуката е... :
Пуснеш ли свинете върху тебе
Ще тънеш вечно в ЛАЙНА...!!!!


Нойо Ноев
Всяка прилика с действителни лица и събития
Е напълно случайна!!!