ФОБИЯ
Тя се беше побъркала от ужас. Беше отворила очи и го бе хванала да я гледа втренчено, напълно неподвижен, надвесен над леглото и. Тялото му беше почти над лицето и. Кой знае от колко време беше я гледал така неподвижен докато е спяла? Изпищя ужасена и избяга в кухнята. Наплиска си лицето с вода от чешмата и застина в миг на едно място. Кръвта пулсираше в главата и. Чуваше всеки удар на сърцето си. Очакваше да го види пред вратата все така безмълвен и зловещ. Беше се подготвила за най - лошото. Знаеше, че това рано или късно ще се случи. Знаеше, но все отлагаше раздялата. Беше опитала най-различни начини да го разкара. Но безрезултатно. Той предугаждаше действията и, майсторски избягваше контакта с нея. Тази сутрин случката с него, надвесен над леглото и, преля чашата. Реши да сложи край. Бяха и омръзнали безсънните нощи при съседката. Тъпите и извинения вече не минаваха (последния път беше и казала, че приятелят и е наркоман и я тормози за пари посред нощ) Не можеше да продължава така повече. Живота и беше пълна каша. Постоянния страх я сковаваше. Пречеше и да диша. Задушаваше я! Със свито сърце се прибираше у дома. Всеки път с надеждата, че той няма да е вече там. Че ще си е отишъл завинаги. Защо тя? Защо нея тормозеше? Защото го беше нахранила веднъж? Защото се беше влюбил в нея?! Та той не беше способен да изпитва никакви чувства. Край! Не искаше да мисли повече. Вече беше взела решение.Трябваше и само една......
Дъската в ръката и убиваше. Ръката и беше премаляла да я държи така високо изправена. Дано да умреше от първият удар. Идеята и беше да му размаже главата още с първият удар. Ако трябваше да удари отново, не би издържала на звука от разплискването на течност. Чакаше го вече 30 минути да се появи. Ето, видя го да се приближава иззад ъгъла. Още не я беше видял. Търсеше я. Изобщо не очакваше това което се случи. Тя стовари тежката дъска върху му с цялата сила на 54 килограмовото си тяло. Звукът на разплискана течност заглуши с вика си.......
Паякът се беше разлял по цялата дъска. Крачетата му бяха пръснати по земята.
Тя изхвърли дъската с останките му с досада. Най-после можеше да поспи. Това щеше да бъде първата и спокойна нощ от последните 6 месеца.
Горката не знаеше, че в килера едно цяло новото поколение плетеше поредната си мрежа. Нищо не беше приключило.
Нойо Ноев
Тя се беше побъркала от ужас. Беше отворила очи и го бе хванала да я гледа втренчено, напълно неподвижен, надвесен над леглото и. Тялото му беше почти над лицето и. Кой знае от колко време беше я гледал така неподвижен докато е спяла? Изпищя ужасена и избяга в кухнята. Наплиска си лицето с вода от чешмата и застина в миг на едно място. Кръвта пулсираше в главата и. Чуваше всеки удар на сърцето си. Очакваше да го види пред вратата все така безмълвен и зловещ. Беше се подготвила за най - лошото. Знаеше, че това рано или късно ще се случи. Знаеше, но все отлагаше раздялата. Беше опитала най-различни начини да го разкара. Но безрезултатно. Той предугаждаше действията и, майсторски избягваше контакта с нея. Тази сутрин случката с него, надвесен над леглото и, преля чашата. Реши да сложи край. Бяха и омръзнали безсънните нощи при съседката. Тъпите и извинения вече не минаваха (последния път беше и казала, че приятелят и е наркоман и я тормози за пари посред нощ) Не можеше да продължава така повече. Живота и беше пълна каша. Постоянния страх я сковаваше. Пречеше и да диша. Задушаваше я! Със свито сърце се прибираше у дома. Всеки път с надеждата, че той няма да е вече там. Че ще си е отишъл завинаги. Защо тя? Защо нея тормозеше? Защото го беше нахранила веднъж? Защото се беше влюбил в нея?! Та той не беше способен да изпитва никакви чувства. Край! Не искаше да мисли повече. Вече беше взела решение.Трябваше и само една......
Дъската в ръката и убиваше. Ръката и беше премаляла да я държи така високо изправена. Дано да умреше от първият удар. Идеята и беше да му размаже главата още с първият удар. Ако трябваше да удари отново, не би издържала на звука от разплискването на течност. Чакаше го вече 30 минути да се появи. Ето, видя го да се приближава иззад ъгъла. Още не я беше видял. Търсеше я. Изобщо не очакваше това което се случи. Тя стовари тежката дъска върху му с цялата сила на 54 килограмовото си тяло. Звукът на разплискана течност заглуши с вика си.......
Паякът се беше разлял по цялата дъска. Крачетата му бяха пръснати по земята.
Тя изхвърли дъската с останките му с досада. Най-после можеше да поспи. Това щеше да бъде първата и спокойна нощ от последните 6 месеца.
Горката не знаеше, че в килера едно цяло новото поколение плетеше поредната си мрежа. Нищо не беше приключило.
Нойо Ноев
Няма коментари:
Публикуване на коментар