Без майка

Той обичаше майка си. Та кое дете не обича майка си моля ви се! Не знам за другите деца, но той беше много привързан към нея. Мразеше когато трябваше да се отдели от нея, мразеше и мястото където си прекарваше през деня с многото други малчугани на неговата възраст. Непрекъснато го настъпваха, удряха, блъскаха, дори вчера един гадняр го ухапа. Сякаш беше някакво говедо! Това го подтискаше! Броеше минутите, когато щеше да се прибере при нея и щеше да се сгуши в топлата и прегръдка. Щеше да и разказва до припадък какво е преживял през деня, а тя разбиращо щеше да кима с глава и постепенно, гушвайки се един в друг щяха да се пренесат в царството на съня, където всичко беше идеално. Където тя обръщаше внимание само на него. Където не трябваше да ходи при останалите малки гадняри, дето все го биеха и настъпваха, и се държаха толкова грубо, че му се щеше да реве от мъка, но не го правеше, защото го беше срам. Където винаги беше слънчево. Където храната беше прясна и не миришеше на гадно. Където.......Когато се събуди, нея вече я нямаше. Мястото беше изстинало и той потрепери. Искаше му се да ревне и зарева с цяло гърло. Понякога, когато правеше така, тя идваше и го успокояваше. Но сега не дойде никой. Тъкмо бяха дошли да го заведат при другите малки гаднярчета когато ....О Ужас! Видя я! Сърцето му се сви в ужасна конвулсия. Веднага разбра какво не беше в ред. Тя не се усмихваше. Не се зарадва когато го видя. Дори не помръдна. Погледа и беше някак разсеяно втренчен нейде далече зад него. Коремът и беше някак странно сплескан. Като че беше изпразнен и в него нямаше нищо. Лицето и! Боже ....лицето и беше като каменно! Истината го удари като гръм! Нямаше никога вече да се гушка в нея, никога да си споделят преживяното през деня. Никога нямаше да има повече майка. Сърцето му се строши на хиляди парченца и той зарева така, както никога не беше плакал. Ревът му отекна в празното помещение и една ръка се пресегна, измъкна го оттам и го захвърли при другите малки гадняри, където ревът му заглъхна примесен с хиляди други ревове на малки прасенца които баха току що отделени от майките си. Все пак той беше роден прасе и като такова, нямаше съмнение, че го очакваше съдбата на майка му. Но до Коледа имаше мноооого време и много студени безсънни нощи – без майка!

Нойо Ноев.