понеделник, 24 ноември 2008 г.

Анализ на Селянията

Защо “децата на града” обвиняват за всичко селяните? Защо ги обвиняват, за това че наводниха градовете, подбиха пазара на труда, заляха интонационната среда с чалга и ред други неща? Ето един възможен отговор на този въпрос!
(Веднага искам да поясня, че аз, авторът на тази статия, нямам нищо против обикновения селски труженик, който се скапва от работа на полето за да изкара насъщния, който работи при първобитни условия на село и дава мило и драго да изучи децата си, и да им даде начален старт в живота с цената на здравето и собственото си благоденствие. Не ми е за цел да разпалвам омраза и “регионални войни” между селяни и граждани. Време е селяни и граждани да се научим да живеем в мир и разбирателство, и да се оценяваме по личните си качества, а не по регионалния си произход. Просто търся отговори и съм готов да получа такива!)
Имаше време, когато химнът на земеделците, “Сей земеделецо, днес му е времето” звучеше може би романтично. Докато не се появиха демагози, като Георги Димитров и Васил Коларов. Тези симпатяги, национализираха земите на селяните, гепиха им добитъка вкарвайки го в ТКЗСета барабар със земичките им, като паралелно с това построиха заводи в градовете. Постепенно промиха мозъците на селяните, научиха ги да крадат от общото което е в ТКЗСетата. Отчуждиха ги от земята възпитавайки в тях търпеливо и упорито любов към мързела и омраза към общото държавно благо. И така, постепенно, чрез средствата на социалистическата пропаганда, ( за справка Пеньо Пенев) възпитаха у тях любов към заводите. А за беда пък заводите, тези комунистически разсипници, предвидливо построиха в ГРАДОВЕТЕ. И започна едно масово преселение на селяни към градовете. Гражданите не смогваха да работят в заводите. Заводите бълваха отрови във въздуха, замърсяваха реките и горите, тровеха населението на градовете- т.нар. граждани.
А те гражданите удобно и предвидливо решиха, че работа за тях ще има винаги.
Ще работят колкото могат, а ще им се плаща колкото трябва.
Така ги беше възпитал комунизмът. Е да, ама не! Като пълчища скакалци наприиждаха селяни от малки и големи селца и паланки, решени, че по скоро “турско ще стане”, но няма да се върнат по родните си села, ( с лафа – "Турско ще стане” не поздравявам жителите на Кърджалийски окръг” казах го просто така), защото селяните от отрови се не боят. На селянина му трябва “малко 'ляб, малко боб и малко ибание” (както казваше един мой познат от с. Царева Ливада). Отделно поради факта, че почти всички партийни величия от близкото минало издигнали се покрай партизанското движение бяха селяни и то от най-долен тип, се даде допълнителна смелост на останалите нереализирали се селяни и ги зареди освен с мотивация, и с връзки. Ако селянин помогне на свой съселянин да дойде в града и да започне работа, това значи, че не след дълго в града ще дойде и цялата му рода до девето коляно и дошли не дошли ще започнат да се съвокупляват за да населят още по голям ареал от градската среда- досущ като хлебарките. Защо бе? - ще попитате Вие. 'Ми защото много проста е истината тука.
В тези малки населени места няма какво да се прави, нема заведения (не се брои селската кръчма където стоят обикновено само старци). Нищо не се случва. Освен некой от оскотялите селяни да наебе пръча на комшията или две три от по ваклите си овце в кошарата, след което да се напие и да пребие жена си, веднага да наебе и нея след което обърсвайки 10 -20 шамара на мръсните си сополиви деца да седне да чака търпеливо жена му да роди още деца, които да бие, да ги кара да бачкат на нивата робски труд, надявайки се, че по този начин ги прави “ХОРА”. Клането на прасета и овце по празници е бонус атракция, някой друг събор (разбирай панаир в превод от селски) и до тук. И не говорим за единични случай, а за масово явление. Бой, содомия, ебан, простотия и скука. Това бяха селата по онова време. Е как да искаш да се върнеш на село, ако си младо момче или момиче имало нещастието да се роди в такава селска идилична обстановка. Ще се върнеш, ама друг път! А селяните обичат нещо да се случва. Ако няма ебане те ще си го създадат, ако няма кючеци и маанета ще си създадат фолк певици. И така миграцията идва до наши дни. Селянчетата навлязоха агресивно в градовете поради гореизброените причини. Подбиха пазара на труда. Некои от по напращелите момиченца, понеже мама, баба, дедо и тате им пращат буркани с месо и консерви само и само “детето да са изучи”, бачкат за единия наем, а остатъка си го набавят с ебане предлагайки некои ориенталски удоволствия на гражданите които изнежените градски момиченца не умеят. Да, ама обратно се не връщат на село! Допълнително си докарват по некои лев със свирки на баровци по среднощните заведения, а други го удрят на откровена проституция и пробиват у градо. До тук добре, ама селянина не идва само с физиологията си, той си носи и простотията. Пословичната любов на селянина към чалгата домъкна в градовете една нова култура, плодовете на която берем в момента и която ще берат и нашите деца. В момента за "куул" се възприема, ако си момиченце на 12 години да изглеждаш като Емилия и Галена, от клипа с “Мастика пещерска” . Момченцата се правят на мутри, избиват се по заведенията и си мерят кой е с по – голяма пишка, а в свободното си време киснат по барчета на чаша водка или бира и ходят на чалга концерти . Дрогата навлезе масово в училищата. Селяните бачкат на по две места и няма време да си погледнат децата. Само и само да останат в града, те са решени да жертват най-милото си нещо на този свят – свободното си време, покрай него и децата. И тъй като нямат свободно време се съвокупляват по работните си места. Колхозническото прелюбодейство взе своя връх през 80’те – началото на 90’те, преди да се унищожат много от действащите предприятия. Плодовете на това прелюбодейство се намират в многото домове за деца лишени от родителски грижи. В момента то е заменено от т.нар. офис ебане. Селянките, току-що завършили с подлагане на дупенца на дърти професори от университетите, си пробиват път в офис йерархията като продължават по същия начин, само че мястото на професора е заето от бизнесмен на средна възраст с няколко милиона “червени мангизи" “придобити" по "честен" начин в периода на прехода. Често пъти той самият - бизнесмена, е селянин или наследник на бивш, или настоящ комунист селянин. Абе с други думи селяните вече се настаниха трайно в градовете. И както един известен финансист беше казал, “когато селяните слезнат от планината и започнат да търгуват с акции, тогава аз излизам от фондовата борса”, така гражданите в един момент казаха БАСТА! Гражданите обърнаха миграцията обратно към селата.
Улисани да се множат, да подбиват пазара на работна ръка, да изпростяват, да се пребиват по заведенията, да се избиват по пътищата, карайки пияни, както на село карат дъртите москвичи на бащите си, те пропуснаха нещо! Улисано във всичко това, ограничено в пространството и времето сиво вещество на селският мозък, пропусна да забележи, че селата опустяха и се превърнаха в тихи, спокойни и сравнително чисти кътчета за отмора, за изтерзаната градска душа. Веднага гражданите или поне по - предвидливите от тях се насочиха натам, като оставиха тъпите селски парчета да се тъпчат в пренаселените квартали и да се задушават в задръстванията, които те самите причиниха с не контролираната си инвазия. Някои стигнаха дори до там да продават апетитни селски имоти с къщички на англичани, ирландци, германци и други чужденци, желаещи спокойствие и прекрасен умерен климат. Затова и в държавата ни нищо не върви, защото е пълна със селски некадърници на ключови позиции в държавната администрация или поне с деца на тъпи селски парчета. Тези селски "дечица", често са по – гадни от родителите си (смея да си мисля, че по всяка вероятност, родителите им са били преди да ги създадат брат и сестра т.е. че са плод на кръвосмешение). Завършвайки престижни и не толкова престижни университети те прилагат на практика наученото мотамо, набутани на ключови места в държавата от селските си майки и татковци. Често пъти черпят опит от американски или европейски държавни администрации напълно неприложими към нашата Балканско-циганска действителност. И така хаосът е на лице. Всички се чудят, абе нали направихме така както Евопейската директива ни нареди. Ние я изядохме с кориците. А то к'во стана – нищо? 'Ми нищо няма да стане. Как семето на нещо дето е крало цял живот, ебало е овце по селата и после се е наместило в Районния/Окръжния съд на позиция районен/окръжен съдия, след като е завършило Юридическия факултет на Софийският или друг университет ще бъде читаво. 'Ми няма да е. То ще се съюзи с други селски семена които са адвокати, които играят посредници на престъпници селяни и така селяните, които престъпват закона ще бъдат тотално защитени. Защитени от селяни съдии , селяни адвокати, селяни полицаи, селяни ветеринари, селяни министри , селяни митничари, селяни данъчни инспектори и т.н и т.н. мога да продължа така до безкрайност в подкрепа на тези разсъждения. Затова според мен гражданите намразиха селяните.
Но граждани!!! Не псувайте селяните за лошият живот който водите. Не псувайте селяните, ако децата ви се друсат. Не псувайте селяните за раболепния, долен, лишен от всякакъв смисъл, скотски, шизофреничен живот, който те - СЕЛЯНИТЕ ВИ ВМЕНИХА, скапвайки всичко до което се докоснат и отравяйки го със завистта, омразата и простотията която довяха след себе си в градовете!
Колкото и да е тъжно, една простичка истина се прокрадва в реда на тези мои мисли. Не селяните са виновни, а гражданите. Защото те се успокоиха, че като живеят в град и се ползват с различни облаги от това - течаща вода, баня, тоалет в апартамента в който живеят, а не нужник в края на гората, на 20 метра от къщата, асфалтирани улици, болници, аптеки, магазини, заведения и т.н., работните им места са сигурни. Сигурни, че могат да работят колкото могат, а ще им се плаща колкото трябва!
Сигурни, че няма да има “вътре видова” конкуренция! Това, мили мой граждани и съграждани ни изяде главата – успокоението и неглижирането на този проблем!
Затова няма развито гражданско общество! Защото селяните го размиха и го замениха със “недоразвито селско съобщество”!
Някой ще ме обвини в популизъм! Има българи от селата живеещи в Барселона, Хамбург, Лондон, Виена - ще кажете Вие!
Е така е, ама там като се опиташ да подбиеш нечий пазар на труда, получаваш – нищо ! – шут в задното отверстие. Дори не ти плащат! Там мама и тате не могат да пратят буркани с месо. Там си сам! Там трябва да бачкаш! И да се приобщаваш! Там самотата те смазва! Там трябва да знаеш чужд език! Там трябва да знаеш занаят! Там наемите са убийствени! За там, трябва сериозен начален капитал (вече не толкова с появата на Low cost самолетните компании)! Все неща, които затрудняват масовата селска инвазия. Не е същото! Ще се съгласите ли със мен? Очаквам отговори!


Един от малкото
останали граждани