Part of Me - Chris Cornell
Part Of Me
Little girl, I love when she talks to me
Got to smile, when she walks that walk with me
I want the girl, but I want a lot
Might cross my mind, but that's where it stops
Ohhhh
That bitch ain't a part of me
No, that bitch ain't a part of me
I said no, that bitch ain't a part of me
No, that bitch ain't a part of me
I said no, that bitch ain't a part of me
No, that bitch ain't a part of me
I said no, that bitch ain't a part of me
No, that bitch ain't a part of-part of-part of me
I love the girl, I'm lovin' the dress she wears
She's got a hold, got a hold of me neck, oh yeah
I wanna cry, she way that she moves
I want the girl, but not what she's going through
Ohhhhh
That bitch ain't a part of me
No, that bitch ain't a part of me
I said no, that bitch ain't a part of me
No, that bitch ain't a part of me
I said no, that bitch ain't a part of me
No, that bitch ain't a part of me
I said no, that bitch ain't a part of me
No, that bitch ain't a part of-part of-part of me
She was so friendly, I had one too many
But now that they tell she was rubbing up against me
But I swear, never meant a thing, she was just a fling
There's no other woman who does it like you
That bitch ain't a part of me
No, that bitch ain't a part of me
I said no, that bitch ain't a part of me
No, that bitch ain't a part of me
I said no, that bitch ain't a part of me
No, that bitch ain't a part of-part of-part of me
събота, 31 януари 2009 г.
понеделник, 26 януари 2009 г.
Една от любимите спирки за отдих, релакс и "малко" миди с мастика на мен и моето семейство.
Мидена ферма "Дълбока" ООД се намира между гр. Каварна и с. Българево (община Каварна). Невероятно красиво място, което ще ви се отблагодари и ще разкрие своите прелести, едва след като въоръжени с голямо търпение, стабилни нервички и здрави спирачки сте преодоляли стръмният баир надолу. :)
Ето, така изглежда мидената ферма / плантация, т.е. съоръжението по което мидите се отглеждат.
Ако заради позата "седнал край морето" ви поизтръпнат някой части на тялото, може да заемете далеч по-удобната "легнал край морето" върху някой шезлонг, под сламен чадър, загледан в необятната морска шир. :)
Личен архив
петък, 23 януари 2009 г.
Прекрасните маслинови дървета на о-в Гьокчеада ( Турция ). Имат вид на древни хора излизащи от земята, но здраво пуснали корени в нея! :)
Това са маслинките в цялото им зелено величие. Най-чистият зехтин по средиземноморието се произвежда на о.Крит, като същият бива приготвен от маслиновите дървета, преди плодът да узрее напълно. Плодът е по-лек от зрелият напълно, но суровината е по-качествена, а ароматът не е така тежък, както при напълно узрелият плод. Издържат до -15°С.
Малко хора знаят, че така, сурови, маслините имат най-горчиво-стипчивият вкус на земята. Търговски вид и вкус се добива, след като престоят известно технологично време в саламура.
( Публикуваните снимки са от личният ми архив.Направени са на о-в Гьокчеада, на 28.07.2008г. )
сряда, 14 януари 2009 г.
Roy Orbison - "Blue Bayou"
Blue Bayou
I feel so bad I’ve got a worried mind
I’m so lonesome all the time
Since I left my baby behind on blue bayou
Saving nickels, saving dimes, working ’till the sun don’t shine
Looking forward to happier times on blue bayou
I’m going back some day come what may to blue bayou
Where you sleep all day and the catfish play on blue bayou
All those fishing boats with their sails afloat if I could only see
That familiar sunrise through sleepy eyes, how happy I’d be
Go to see my baby again
And to be with some of my friends
Maybe I’d be happy then on blue bayou
I’m going back some day, gonna stay on blue bayou
Where the folks are fine and the world is mine on blue bayou
Oh, that girl of mine by my side the silver moon and the evening tide
Oh, some sweet day gonna take away this hurtin’ inside
I’ll never be blue, my dreams come true on blue bayou
Blue Bayou
I feel so bad I’ve got a worried mind
I’m so lonesome all the time
Since I left my baby behind on blue bayou
Saving nickels, saving dimes, working ’till the sun don’t shine
Looking forward to happier times on blue bayou
I’m going back some day come what may to blue bayou
Where you sleep all day and the catfish play on blue bayou
All those fishing boats with their sails afloat if I could only see
That familiar sunrise through sleepy eyes, how happy I’d be
Go to see my baby again
And to be with some of my friends
Maybe I’d be happy then on blue bayou
I’m going back some day, gonna stay on blue bayou
Where the folks are fine and the world is mine on blue bayou
Oh, that girl of mine by my side the silver moon and the evening tide
Oh, some sweet day gonna take away this hurtin’ inside
I’ll never be blue, my dreams come true on blue bayou
Теория на конспирацията
Несъмнено през изминалата седмица на новата ни година, един нов призрак започна да “броди из Европа” и в частност в нашата страна, като част от Европейският съюз разбира се. Призракът на студа. Студ предизвикан от разправията между Русия и бившата отцепила се съветска република – Украйна. За тези които не са слушали новини и не са гледали телевизия, и не са чели вестници през тази последна злополучна седмица, мога да преразкажа случилото се така. Русия пуска газ през Украйна за България, през Молдова, Румъния, Турция и Европа. Украйна краде от този газ и спира потока за всички други държави след себе си. Целта – на пръв поглед тривиална: Да постави Русия на колене и да я принуди да и продава газ на преференциални условия. Грешка – на далеч под преференциалните пазарни условия на които купуват от Русия другите държави. Защо? Ами защото може според нея да си го позволи. Защото е втора в редицата след Русия. Защото тръбата по която тече газът, минава през нея. Само затова ли? Не знам. Но мога да поръзсъждавам над тази тема. Хайде да предположим какви биха били разсъжденията на Украинските политици, както и на всички други политици, освен нашите разбира се. ( Веднага пояснявам, за да не ме разберете погрешно. Нашите политици ни оставиха без алтернатива. Или ще се изразя по- ясно, дадоха ни само една алтернатива - Руски газ. И което е по-лошо. Само една тръба по която да го доставяме в държавата ни. Тази въпросната тръба през Украйна.) Така! Представяме си, че сме правителството на Украйна. Спираме газа, след като са ни разкрили, че крадем от него. Какво ПО ДЯВОЛИТЕ ЩЕ СТАНЕ СЛЕД ТОВА?
За всички които си мислят, че отговора го знаят. Грешка. Русия се опитва да се защити. Изпраща независими наблюдатели на възлови места по трасето и доказва на света, че е правата страна в спора.. Е добре ама после? Така или иначе, Русия е вече компрометирана. Тя продава газ. И далече не е единствената страна разполагаща със запаси от него. На всеки щто годе здравомислещ човек му е ясно, че извода, който се налага от създалата се ситуация е следният. Ако пак ми спрете газа - що не взема да ви еба пичката ленена и не почна да си го доставям от другаде. По друга тръба. И какво става, когато всички държави от Европа и Балканите се откажат да купуват газ от Русия. И започнат да купуват Каспийски или Азиатски газ. И започнат да умуват как да построят тръба, която да е конкурент на “Южен поток”. Опа-а-а-а. Тук опираме до интересите на други държави вече. Държави които имат в изобилие газ, но нямат инфраструктура по която да го доставят. Т.е. за сега този техен газ е непродаваем. Хайде сега да се обзаложим, колко дълго още този газ ще е непродаваем. Логично е да предположим защо Украйна спря Руския газ. Ето Ви възможен отговор.
Ами при развитие на проект “Набуко” – имаше такъв проект, спомняте ли си - според него газ ще се доставя от Азербайджан и Туркменистан и ще се заобиколи Русия, или проект “Азиатски поток” или “Ебем ти потока”, и този проект е с финансирана инфраструктура с помощта, или от Европейските фондове. И доставя от Иран или Сирия, или Туркменистан, или Азербайджан през Турция, България за Цяла Западна Европа познайте кои ще останат клиентите на Русия, които да купуват газ от нея. Нека да ви подскажа. Украйна и евентуално Румъния, Молдова и България ( нашите политици са достатъчно перверзни, след като някой ги наебе, пак да си подадат дупенцето за още едно ебане). И така, Румънците и те не са сигурни. Ако некой им предложи да се включат в тръбата с удоволствие ще духнат под опашката на Руснаците. Ето така, драги мои се губят клиенти. Говоря за Руснаците. Със сигурност следващите месеци ще са много интересни в геополитически план. Когато останат основен клиент на Русия, Украинците със сигурност ще се опитат да диктуват цени на Русия. Дали ще успеят ще е въпрос на нерви и на време. Време с което Украйна не разполага. За разлика от Русия.
А дали тези мои разсъждения ще се окажат истина. Поживьом и увидем :)!!!
Несъмнено през изминалата седмица на новата ни година, един нов призрак започна да “броди из Европа” и в частност в нашата страна, като част от Европейският съюз разбира се. Призракът на студа. Студ предизвикан от разправията между Русия и бившата отцепила се съветска република – Украйна. За тези които не са слушали новини и не са гледали телевизия, и не са чели вестници през тази последна злополучна седмица, мога да преразкажа случилото се така. Русия пуска газ през Украйна за България, през Молдова, Румъния, Турция и Европа. Украйна краде от този газ и спира потока за всички други държави след себе си. Целта – на пръв поглед тривиална: Да постави Русия на колене и да я принуди да и продава газ на преференциални условия. Грешка – на далеч под преференциалните пазарни условия на които купуват от Русия другите държави. Защо? Ами защото може според нея да си го позволи. Защото е втора в редицата след Русия. Защото тръбата по която тече газът, минава през нея. Само затова ли? Не знам. Но мога да поръзсъждавам над тази тема. Хайде да предположим какви биха били разсъжденията на Украинските политици, както и на всички други политици, освен нашите разбира се. ( Веднага пояснявам, за да не ме разберете погрешно. Нашите политици ни оставиха без алтернатива. Или ще се изразя по- ясно, дадоха ни само една алтернатива - Руски газ. И което е по-лошо. Само една тръба по която да го доставяме в държавата ни. Тази въпросната тръба през Украйна.) Така! Представяме си, че сме правителството на Украйна. Спираме газа, след като са ни разкрили, че крадем от него. Какво ПО ДЯВОЛИТЕ ЩЕ СТАНЕ СЛЕД ТОВА?
За всички които си мислят, че отговора го знаят. Грешка. Русия се опитва да се защити. Изпраща независими наблюдатели на възлови места по трасето и доказва на света, че е правата страна в спора.. Е добре ама после? Така или иначе, Русия е вече компрометирана. Тя продава газ. И далече не е единствената страна разполагаща със запаси от него. На всеки щто годе здравомислещ човек му е ясно, че извода, който се налага от създалата се ситуация е следният. Ако пак ми спрете газа - що не взема да ви еба пичката ленена и не почна да си го доставям от другаде. По друга тръба. И какво става, когато всички държави от Европа и Балканите се откажат да купуват газ от Русия. И започнат да купуват Каспийски или Азиатски газ. И започнат да умуват как да построят тръба, която да е конкурент на “Южен поток”. Опа-а-а-а. Тук опираме до интересите на други държави вече. Държави които имат в изобилие газ, но нямат инфраструктура по която да го доставят. Т.е. за сега този техен газ е непродаваем. Хайде сега да се обзаложим, колко дълго още този газ ще е непродаваем. Логично е да предположим защо Украйна спря Руския газ. Ето Ви възможен отговор.
Ами при развитие на проект “Набуко” – имаше такъв проект, спомняте ли си - според него газ ще се доставя от Азербайджан и Туркменистан и ще се заобиколи Русия, или проект “Азиатски поток” или “Ебем ти потока”, и този проект е с финансирана инфраструктура с помощта, или от Европейските фондове. И доставя от Иран или Сирия, или Туркменистан, или Азербайджан през Турция, България за Цяла Западна Европа познайте кои ще останат клиентите на Русия, които да купуват газ от нея. Нека да ви подскажа. Украйна и евентуално Румъния, Молдова и България ( нашите политици са достатъчно перверзни, след като някой ги наебе, пак да си подадат дупенцето за още едно ебане). И така, Румънците и те не са сигурни. Ако некой им предложи да се включат в тръбата с удоволствие ще духнат под опашката на Руснаците. Ето така, драги мои се губят клиенти. Говоря за Руснаците. Със сигурност следващите месеци ще са много интересни в геополитически план. Когато останат основен клиент на Русия, Украинците със сигурност ще се опитат да диктуват цени на Русия. Дали ще успеят ще е въпрос на нерви и на време. Време с което Украйна не разполага. За разлика от Русия.
А дали тези мои разсъждения ще се окажат истина. Поживьом и увидем :)!!!
сряда, 7 януари 2009 г.
Elvis Presley - Jailhouse Rock (Live)
words & music by jerry leiber - mike stoller
The warden threw a party in the county jail.
The prison band was there and they began to wail.
The band was jumpin and the joint began to swing.
You shouldve heard those knocked out jailbirds sing.
Lets rock, everybody, lets rock.
Everybody in the whole cell block
Was dancin to the jailhouse rock.
Spider murphy played the tenor saxophone,
Little joe was blowin on the slide trombone.
The drummer boy from illinois went crash, boom, bang,
The whole rhythm section was the purple gang.
Lets rock, everybody, lets rock.
Everybody in the whole cell block
Was dancin to the jailhouse rock.
Number forty-seven said to number three:
Youre the cutest jailbird I ever did see.
I sure would be delighted with your company,
Come on and do the jailhouse rock with me.
Lets rock, everybody, lets rock.
Everybody in the whole cell block
Was dancin to the jailhouse rock.
The sad sack was a sittin on a block of stone
Way over in the corner weepin all alone.
The warden said, hey, buddy, dont you be no square.
If you cant find a partner use a wooden chair.
Lets rock, everybody, lets rock.
Everybody in the whole cell block
Was dancin to the jailhouse rock.
Shifty henry said to bugs, for heavens sake,
No ones lookin, nows our chance to make a break.
Bugsy turned to shifty and he said, nix nix,
I wanna stick around a while and get my kicks.
Lets rock, everybody, lets rock.
Everybody in the whole cell block
Was dancin to the jailhouse rock.
words & music by jerry leiber - mike stoller
The warden threw a party in the county jail.
The prison band was there and they began to wail.
The band was jumpin and the joint began to swing.
You shouldve heard those knocked out jailbirds sing.
Lets rock, everybody, lets rock.
Everybody in the whole cell block
Was dancin to the jailhouse rock.
Spider murphy played the tenor saxophone,
Little joe was blowin on the slide trombone.
The drummer boy from illinois went crash, boom, bang,
The whole rhythm section was the purple gang.
Lets rock, everybody, lets rock.
Everybody in the whole cell block
Was dancin to the jailhouse rock.
Number forty-seven said to number three:
Youre the cutest jailbird I ever did see.
I sure would be delighted with your company,
Come on and do the jailhouse rock with me.
Lets rock, everybody, lets rock.
Everybody in the whole cell block
Was dancin to the jailhouse rock.
The sad sack was a sittin on a block of stone
Way over in the corner weepin all alone.
The warden said, hey, buddy, dont you be no square.
If you cant find a partner use a wooden chair.
Lets rock, everybody, lets rock.
Everybody in the whole cell block
Was dancin to the jailhouse rock.
Shifty henry said to bugs, for heavens sake,
No ones lookin, nows our chance to make a break.
Bugsy turned to shifty and he said, nix nix,
I wanna stick around a while and get my kicks.
Lets rock, everybody, lets rock.
Everybody in the whole cell block
Was dancin to the jailhouse rock.
събота, 3 януари 2009 г.
ФОБИЯ
Тя се беше побъркала от ужас. Беше отворила очи и го бе хванала да я гледа втренчено, напълно неподвижен, надвесен над леглото и. Тялото му беше почти над лицето и. Кой знае от колко време беше я гледал така неподвижен докато е спяла? Изпищя ужасена и избяга в кухнята. Наплиска си лицето с вода от чешмата и застина в миг на едно място. Кръвта пулсираше в главата и. Чуваше всеки удар на сърцето си. Очакваше да го види пред вратата все така безмълвен и зловещ. Беше се подготвила за най - лошото. Знаеше, че това рано или късно ще се случи. Знаеше, но все отлагаше раздялата. Беше опитала най-различни начини да го разкара. Но безрезултатно. Той предугаждаше действията и, майсторски избягваше контакта с нея. Тази сутрин случката с него, надвесен над леглото и, преля чашата. Реши да сложи край. Бяха и омръзнали безсънните нощи при съседката. Тъпите и извинения вече не минаваха (последния път беше и казала, че приятелят и е наркоман и я тормози за пари посред нощ) Не можеше да продължава така повече. Живота и беше пълна каша. Постоянния страх я сковаваше. Пречеше и да диша. Задушаваше я! Със свито сърце се прибираше у дома. Всеки път с надеждата, че той няма да е вече там. Че ще си е отишъл завинаги. Защо тя? Защо нея тормозеше? Защото го беше нахранила веднъж? Защото се беше влюбил в нея?! Та той не беше способен да изпитва никакви чувства. Край! Не искаше да мисли повече. Вече беше взела решение.Трябваше и само една......
Дъската в ръката и убиваше. Ръката и беше премаляла да я държи така високо изправена. Дано да умреше от първият удар. Идеята и беше да му размаже главата още с първият удар. Ако трябваше да удари отново, не би издържала на звука от разплискването на течност. Чакаше го вече 30 минути да се появи. Ето, видя го да се приближава иззад ъгъла. Още не я беше видял. Търсеше я. Изобщо не очакваше това което се случи. Тя стовари тежката дъска върху му с цялата сила на 54 килограмовото си тяло. Звукът на разплискана течност заглуши с вика си.......
Паякът се беше разлял по цялата дъска. Крачетата му бяха пръснати по земята.
Тя изхвърли дъската с останките му с досада. Най-после можеше да поспи. Това щеше да бъде първата и спокойна нощ от последните 6 месеца.
Горката не знаеше, че в килера едно цяло новото поколение плетеше поредната си мрежа. Нищо не беше приключило.
Нойо Ноев
Тя се беше побъркала от ужас. Беше отворила очи и го бе хванала да я гледа втренчено, напълно неподвижен, надвесен над леглото и. Тялото му беше почти над лицето и. Кой знае от колко време беше я гледал така неподвижен докато е спяла? Изпищя ужасена и избяга в кухнята. Наплиска си лицето с вода от чешмата и застина в миг на едно място. Кръвта пулсираше в главата и. Чуваше всеки удар на сърцето си. Очакваше да го види пред вратата все така безмълвен и зловещ. Беше се подготвила за най - лошото. Знаеше, че това рано или късно ще се случи. Знаеше, но все отлагаше раздялата. Беше опитала най-различни начини да го разкара. Но безрезултатно. Той предугаждаше действията и, майсторски избягваше контакта с нея. Тази сутрин случката с него, надвесен над леглото и, преля чашата. Реши да сложи край. Бяха и омръзнали безсънните нощи при съседката. Тъпите и извинения вече не минаваха (последния път беше и казала, че приятелят и е наркоман и я тормози за пари посред нощ) Не можеше да продължава така повече. Живота и беше пълна каша. Постоянния страх я сковаваше. Пречеше и да диша. Задушаваше я! Със свито сърце се прибираше у дома. Всеки път с надеждата, че той няма да е вече там. Че ще си е отишъл завинаги. Защо тя? Защо нея тормозеше? Защото го беше нахранила веднъж? Защото се беше влюбил в нея?! Та той не беше способен да изпитва никакви чувства. Край! Не искаше да мисли повече. Вече беше взела решение.Трябваше и само една......
Дъската в ръката и убиваше. Ръката и беше премаляла да я държи така високо изправена. Дано да умреше от първият удар. Идеята и беше да му размаже главата още с първият удар. Ако трябваше да удари отново, не би издържала на звука от разплискването на течност. Чакаше го вече 30 минути да се появи. Ето, видя го да се приближава иззад ъгъла. Още не я беше видял. Търсеше я. Изобщо не очакваше това което се случи. Тя стовари тежката дъска върху му с цялата сила на 54 килограмовото си тяло. Звукът на разплискана течност заглуши с вика си.......
Паякът се беше разлял по цялата дъска. Крачетата му бяха пръснати по земята.
Тя изхвърли дъската с останките му с досада. Най-после можеше да поспи. Това щеше да бъде първата и спокойна нощ от последните 6 месеца.
Горката не знаеше, че в килера едно цяло новото поколение плетеше поредната си мрежа. Нищо не беше приключило.
Нойо Ноев
Без майка
Той обичаше майка си. Та кое дете не обича майка си моля ви се! Не знам за другите деца, но той беше много привързан към нея. Мразеше когато трябваше да се отдели от нея, мразеше и мястото където си прекарваше през деня с многото други малчугани на неговата възраст. Непрекъснато го настъпваха, удряха, блъскаха, дори вчера един гадняр го ухапа. Сякаш беше някакво говедо! Това го подтискаше! Броеше минутите, когато щеше да се прибере при нея и щеше да се сгуши в топлата и прегръдка. Щеше да и разказва до припадък какво е преживял през деня, а тя разбиращо щеше да кима с глава и постепенно, гушвайки се един в друг щяха да се пренесат в царството на съня, където всичко беше идеално. Където тя обръщаше внимание само на него. Където не трябваше да ходи при останалите малки гадняри, дето все го биеха и настъпваха, и се държаха толкова грубо, че му се щеше да реве от мъка, но не го правеше, защото го беше срам. Където винаги беше слънчево. Където храната беше прясна и не миришеше на гадно. Където.......Когато се събуди, нея вече я нямаше. Мястото беше изстинало и той потрепери. Искаше му се да ревне и зарева с цяло гърло. Понякога, когато правеше така, тя идваше и го успокояваше. Но сега не дойде никой. Тъкмо бяха дошли да го заведат при другите малки гаднярчета когато ....О Ужас! Видя я! Сърцето му се сви в ужасна конвулсия. Веднага разбра какво не беше в ред. Тя не се усмихваше. Не се зарадва когато го видя. Дори не помръдна. Погледа и беше някак разсеяно втренчен нейде далече зад него. Коремът и беше някак странно сплескан. Като че беше изпразнен и в него нямаше нищо. Лицето и! Боже ....лицето и беше като каменно! Истината го удари като гръм! Нямаше никога вече да се гушка в нея, никога да си споделят преживяното през деня. Никога нямаше да има повече майка. Сърцето му се строши на хиляди парченца и той зарева така, както никога не беше плакал. Ревът му отекна в празното помещение и една ръка се пресегна, измъкна го оттам и го захвърли при другите малки гадняри, където ревът му заглъхна примесен с хиляди други ревове на малки прасенца които баха току що отделени от майките си. Все пак той беше роден прасе и като такова, нямаше съмнение, че го очакваше съдбата на майка му. Но до Коледа имаше мноооого време и много студени безсънни нощи – без майка!
Нойо Ноев.
Той обичаше майка си. Та кое дете не обича майка си моля ви се! Не знам за другите деца, но той беше много привързан към нея. Мразеше когато трябваше да се отдели от нея, мразеше и мястото където си прекарваше през деня с многото други малчугани на неговата възраст. Непрекъснато го настъпваха, удряха, блъскаха, дори вчера един гадняр го ухапа. Сякаш беше някакво говедо! Това го подтискаше! Броеше минутите, когато щеше да се прибере при нея и щеше да се сгуши в топлата и прегръдка. Щеше да и разказва до припадък какво е преживял през деня, а тя разбиращо щеше да кима с глава и постепенно, гушвайки се един в друг щяха да се пренесат в царството на съня, където всичко беше идеално. Където тя обръщаше внимание само на него. Където не трябваше да ходи при останалите малки гадняри, дето все го биеха и настъпваха, и се държаха толкова грубо, че му се щеше да реве от мъка, но не го правеше, защото го беше срам. Където винаги беше слънчево. Където храната беше прясна и не миришеше на гадно. Където.......Когато се събуди, нея вече я нямаше. Мястото беше изстинало и той потрепери. Искаше му се да ревне и зарева с цяло гърло. Понякога, когато правеше така, тя идваше и го успокояваше. Но сега не дойде никой. Тъкмо бяха дошли да го заведат при другите малки гаднярчета когато ....О Ужас! Видя я! Сърцето му се сви в ужасна конвулсия. Веднага разбра какво не беше в ред. Тя не се усмихваше. Не се зарадва когато го видя. Дори не помръдна. Погледа и беше някак разсеяно втренчен нейде далече зад него. Коремът и беше някак странно сплескан. Като че беше изпразнен и в него нямаше нищо. Лицето и! Боже ....лицето и беше като каменно! Истината го удари като гръм! Нямаше никога вече да се гушка в нея, никога да си споделят преживяното през деня. Никога нямаше да има повече майка. Сърцето му се строши на хиляди парченца и той зарева така, както никога не беше плакал. Ревът му отекна в празното помещение и една ръка се пресегна, измъкна го оттам и го захвърли при другите малки гадняри, където ревът му заглъхна примесен с хиляди други ревове на малки прасенца които баха току що отделени от майките си. Все пак той беше роден прасе и като такова, нямаше съмнение, че го очакваше съдбата на майка му. Но до Коледа имаше мноооого време и много студени безсънни нощи – без майка!
Нойо Ноев.
Нощна идилия
( на сина ми Алек)
Свети в тъмното на климатика циферблата,
Тихо вън дъждец вали,
Аз съм си подпрял до Алека главата,
А под юргана някой тихичко пърди.
И ще дойде Сънчо в миг, при нас и тримата,
Ще ни гушне и ще ни приспи,
И ще захъркаме кат’ мечките през зимата,
А под юргана все там някой тихо ще пърди. :)
( на сина ми Алек)
Свети в тъмното на климатика циферблата,
Тихо вън дъждец вали,
Аз съм си подпрял до Алека главата,
А под юргана някой тихичко пърди.
И ще дойде Сънчо в миг, при нас и тримата,
Ще ни гушне и ще ни приспи,
И ще захъркаме кат’ мечките през зимата,
А под юргана все там някой тихо ще пърди. :)
Един Идиот /гласоподавател/
Един Идиот седеше на паважа,
един Идиот стотинки си брои,
един идиот ръката си поряза,
опитвайки от счупено шише,
ракията да си изпий.
Защо идиотът беше сам навънка,
защо в студа стотинки си брои,
и кой идиот остави го дрънка
идиотщини, ракия докат' пий?!
Къде са другите идиоти,
защо ги няма вън, къде ли са сега?!
доказва ли това, че и "идиотa
сам идиот е",
нищо, че не е набутан във тълпа?!
Идиот да си това е лесно,
Особено ако в компания си ти
Циник ако си - т'ва е друго нещо,
За него трябва да си осъзнат. Да те боли!
Циник или идиот? Каква дилема?
И кой постави я в живота ни така?!
Идиот ли си, това брои се като хрема,
Циник, ако си, тва е чиста веселба.
Защо в държава от идиоти, един е вън
А други са си у дома,
и кой избра циниците изобщо,
да ръководят Вас идиотите сега?!
Въпросът тук е риторичен?
Да си идиот това си е шега
Избираш който си поискаш
Избраникът те чука после четири лета
За туй избрах циник да бъда,
Не просто някакъв идиот
Дори такъв уви - отново няма да ме бъде,
Идиоти много - аз пък само със един живот!
Един осъзнат циник
/Посветено е на смисъла от гласуването/
Един Идиот седеше на паважа,
един Идиот стотинки си брои,
един идиот ръката си поряза,
опитвайки от счупено шише,
ракията да си изпий.
Защо идиотът беше сам навънка,
защо в студа стотинки си брои,
и кой идиот остави го дрънка
идиотщини, ракия докат' пий?!
Къде са другите идиоти,
защо ги няма вън, къде ли са сега?!
доказва ли това, че и "идиотa
сам идиот е",
нищо, че не е набутан във тълпа?!
Идиот да си това е лесно,
Особено ако в компания си ти
Циник ако си - т'ва е друго нещо,
За него трябва да си осъзнат. Да те боли!
Циник или идиот? Каква дилема?
И кой постави я в живота ни така?!
Идиот ли си, това брои се като хрема,
Циник, ако си, тва е чиста веселба.
Защо в държава от идиоти, един е вън
А други са си у дома,
и кой избра циниците изобщо,
да ръководят Вас идиотите сега?!
Въпросът тук е риторичен?
Да си идиот това си е шега
Избираш който си поискаш
Избраникът те чука после четири лета
За туй избрах циник да бъда,
Не просто някакъв идиот
Дори такъв уви - отново няма да ме бъде,
Идиоти много - аз пък само със един живот!
Един осъзнат циник
/Посветено е на смисъла от гласуването/
Аз и мухата
Седяхме двама със мухата на закуска,
Закуската за жалост бе една,
Аз своята си част успях да схрускам,
Мухата своята пък не успя!
Внезапен повей на ръка към нея,
Насочена да я срази,
Накара таз’ муха да литне от повея,
Чинията ми пък в земята се разби!
В желанието си да завърши таз’ закуска,
Мухата взе решение таквоз,
Щом нейната си част пак не успя да схруска,
Реши в кенефа моята да грабне тя от раз.
Кенефът бе ужасно пуст и лъснат,
Та аз не бях успял да пусна вътре мойта част,
Затуй решението там, да свърши таз’ закуска,
Мухата грешно беше взела в този час.
Затворих аз вратата мръсна в миг след нея,
Мухата пробва да излезе – не успя!
Кенефа в гробница превърна се за нея,
Щом мухозол, през мръсната ключалка
пръснах - тя умря!
Ако не искаш ти, читателю чудесни,
От таз’ история с муха да се поучиш,запомни:
започнеш ли да хапваш от една трапеза
не я заменяй с друга –може да ти загорчи!
Нойо Ноев
Седяхме двама със мухата на закуска,
Закуската за жалост бе една,
Аз своята си част успях да схрускам,
Мухата своята пък не успя!
Внезапен повей на ръка към нея,
Насочена да я срази,
Накара таз’ муха да литне от повея,
Чинията ми пък в земята се разби!
В желанието си да завърши таз’ закуска,
Мухата взе решение таквоз,
Щом нейната си част пак не успя да схруска,
Реши в кенефа моята да грабне тя от раз.
Кенефът бе ужасно пуст и лъснат,
Та аз не бях успял да пусна вътре мойта част,
Затуй решението там, да свърши таз’ закуска,
Мухата грешно беше взела в този час.
Затворих аз вратата мръсна в миг след нея,
Мухата пробва да излезе – не успя!
Кенефа в гробница превърна се за нея,
Щом мухозол, през мръсната ключалка
пръснах - тя умря!
Ако не искаш ти, читателю чудесни,
От таз’ история с муха да се поучиш,запомни:
започнеш ли да хапваш от една трапеза
не я заменяй с друга –може да ти загорчи!
Нойо Ноев
Абонамент за:
Публикации (Atom)
