Сънчо и Слънчо
Когато Сънчо срещна Слънчо
погали руси му къдри
и в миг наш Слънчо гушна Сънчо
очички си закри и рече да заспи!
И тъкмо в царството на Сънчо беше влязъл
едва прохождащ в него може би
наш Слънчо все пак беше забелязъл
около него никой още, че не спи!
В гората гъста там на края
далеч от хорските очи
две зайчета отново си играят
насред полянка с дъхави треви.
Не беше мигнал Ежко Бежко
набучил гъбки в своите бодли
и по пътечката потропва тежко,
отива в къщи за зимъска да ги съхрани.
А баба Меца пък с пчелите
заигра се във леса зелен
дори и вие сигурно ще потвърдите
медец си тя не дава всеки ден.
Тъй гледаше учуден Слънчо,
нима е истина това, дали не спи?
Реши да пита Слънчо – Сънчо
за Меца, Ежко, зайчетата в гъстите треви.
Потърквайки очи с ръчички Слънчо
с въпрос потърси Сънчо - но уви
там в Слънчовата стая вместо Сънчо
отново мама гали Слънчови къдри.
Нойо Ноев
2 коментара:
Ей мой, най-накрая нещо свястно да сложиш, супер харесва ми много, БРАВО !!!- Боби
Леле каква рима, каква лирика и проза! Браво!
Публикуване на коментар