Мечок с мече вървеше през гората
навел глава, зареял поглед във пръстта
мечето пък си лапата поряза,
потичвайки след него в гъстата гора
Уплашено то скочи върху Мечо
оплаквайки се жално от тръна,
на който тъй мечето клето
поряза лапата си в гъстата гора
Мечока стресна се от този порив
погледна лапичката, силно изръмжа
и тъкмо да го смъмри с лапа тежка
се сети нещо в миг и сам се спря
В сълзите на мечето малко
мечока себе си видя,
как е надигнал лапата си тежка
над крехката му рошава глава
Уплаши се Мечокът ето,
нали е татко, как се изтърва,
нима изгуби в себе си детето
което беше преди няколко лета
Нима забрави времето когато
поряза се на същия “зъл” трън
и как болеше го и как бе плакал
докато татко му го търсеше навън
Припомнил си отново тази случка
която сполетя го в младини
мечока лапичката мечова превърза
прегърна го и мъдри думи взе да му реди
“- Недей да плачеш мило мече!
Прости ми, че посегнах ти така!
Ний старите големи мечки,
понякога държим се кат' деца”
“-Когато те видях разплакан
у мен таквоз желание се появи
Аз съвестта си мечешка да излекувам
задето те не пазих и се нарани”
“-А редом с туй се и уплаших
За теб и лапичката ти така
Че бързах първо аз да ти се скарам
Вместо да те прегърна и те утеша”
“-Недей да плачеш сине мили
а тази случка запомни!
И знай понякога големи мечки
са плакали мечето им като се нарани”
Нойо Ноев
Всяка прилика с действителни мечки и мечешки случки е напълно случайна!!!
http://kartichki.org/index.php
Няма коментари:
Публикуване на коментар