Аз и мухата

Седяхме двама със мухата на закуска,
Закуската за жалост бе една,
Аз своята си част успях да схрускам,
Мухата своята пък не успя!

Внезапен повей на ръка към нея,
Насочена да я срази,
Накара таз’ муха да литне от повея,
Чинията ми пък в земята се разби!

В желанието си да завърши таз’ закуска,
Мухата взе решение таквоз,
Щом нейната си част пак не успя да схруска,
Реши в кенефа моята да грабне тя от раз.

Кенефът бе ужасно пуст и лъснат,
Та аз не бях успял да пусна вътре мойта част,
Затуй решението там, да свърши таз’ закуска,
Мухата грешно беше взела в този час.

Затворих аз вратата мръсна в миг след нея,
Мухата пробва да излезе – не успя!
Кенефа в гробница превърна се за нея,
Щом мухозол, през мръсната ключалка
пръснах - тя умря!

Ако не искаш ти, читателю чудесни,
От таз’ история с муха да се поучиш,запомни:
започнеш ли да хапваш от една трапеза
не я заменяй с друга –може да ти загорчи!

Нойо Ноев