Омраза

Той я дебнеше в тъмното с огромен чук в ръка. Мразеше я от доста години, но досега не беше му хрумвало да използва чук. Искаше да я изтрие от лицето на земята. Мразеше я заедно с целия и род, гадните и деца го побъркваха, нощно време, когато се опитваше да поспи след тежък ден в службата. Първоначално искаше да я заколи, но щяха да го разберат веднага, щеше да остави прекалено много следи. А и ножът не вършеше особена работа в нейният случай. Децата бяха след нея. Тях щеше да ги отрови. Беше им приготвил невероятни вкусотии поръсени с огромна доза отрова. Чакаше ги тази вечер като се прибере от работа да се пръкнат пред вратата му.
Представяше си малките им физиономийки разкривени в последен гърч от отровата, която ще циркулира в телцата им. Потри доволно ръце. Прехвърли чука в лявата си ръка. С нея боравеше най-добре. Погледът му следеше нервните и движения. Тя сякаш предусещаше краят. Само не знеше точно от къде ще и дойде. Той замахна силно назад с чука, изкачaйки иззад ьгьла. Наддаде кански вик и стовари чука с цялата си тежест върху и. Чу се едно мазно изхрупване съпроводено с разплискване на течност.......
Хлебарката лежеше на пода някак странно и гротескно уголемена.
Най- накрая беше напълно удовлетворен. Избърса чука от бялата лепкава мъзга с един вестник и зачака малките хлебарки да излязат от килера.. Беше подредил малки отровни хапчици още от сутринта. Вечерта трябваше да бъде обещаваща.


Нойо Ноев